верига
| ед.ч. | ве·ри·га | |
|---|---|---|
| членувано | ве·ри·га·та | |
| мн.ч. | ве·ри·ги | |
| членувано | ве·ри·ги·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Скачени една за друга метални, обикн. железни, брънки; синджир // Брънки от тоя вид с куки в двата края за окачване на съд (обикн. котел) над огъня в огнище // Брънки от тоя вид с кукички за прикачване към автомобилна гума за по-леко и сигурно преминаване по хлъзгав терен.
- Обикн. мн. Окови.
- Разш. Скачени, наредени или разположени на една линия, близо един до друг еднородни предмети; редица // Прен. Последователност от еднородни, еднакви явления.
- Воен. Боен ред, при който войниците се разполагат на известно разстояние един от друг в една линия при сражение, блокада.
- Хим. Свързани последователно еднакви атоми, обикновено въглеродни.
- Прен. Търг. Поредица от търговски обекти (магазини, ресторанти и др.), които са собственост на една фирма.
Етимология
старобълг. верига άλυσις (Супр.), цслав. веруга - сръб. верига, слов. veriga. Колебанието i/u сочи по-скоро неслав. произход - вероятно тюркски: тюрко-бълг. *werüg ~ старотюрк. örük, örk „юзда; въже, капистра (за връзване на животни о кол)“, кирг. өрөө „букаи, обхващащи предните и задните крака на коня“, өрүү „плетене“, което съответства на монг. örügen „букаи“.
Изговор
{{{ИЗГОВОР}}}
Фразеологични изрази
◊ Гъсенична верига. Техн. Широка лента от метални пластини, която опасва колелата на тежки транспортни средства (танк, трактор, булдозер и др.) и служи за ходово трасе. ◊ Електрическа верига. Физ. Съвкупност от източник на електрическа енергия, проводници и потребител на електрическа енергия, свързани в затворен кръг с цел през тях да протича електрически ток.
Превод
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Надсловия
{{{НАДСЛОВИЯ}}}
Подсловия
{{{ПОДСЛОВИЯ}}}
Източници
{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}
